Витилиго

Какво представлява заболяването витилиго?

Витилигото е придобито пигментно нарушение на кожата, при което меланоцитите — клетките, отговорни за производството на меланин — биват унищожени. Резултатът е появата на добре очертани, млечнобели петна по различни части на тялото, които контрастират рязко с околната нормално пигментирана кожа.

Заболяването се класифицира в две основни форми:

- Несегментното витилиго е най-честата форма — петната са симетрично разпределени и имат тенденция към прогресия.

- Сегментното витилиго засяга само една страна или един сегмент на тялото— развива се по-бързо в началото, но след това обичайно се стабилизира.

Важно е да се разграничи витилигото от другите причини за депигментация: от албинизма (вродено нарушение на синтеза на меланин), от питириазис верзиколор (гъбична инфекция) и от постинфламаторна хипопигментация, при която обезцветяването е временно и частично.

Етимология на заболяването

Витилигото се разглежда като автоимунно заболяване, при което имунната система погрешно атакува меланоцитите.

Съществуват няколко теории за механизма на увреждане:

- автоимунна (Т-лимфоцити атакуват меланоцитите, подкрепена от честата асоциация с тиреоидит на Хашимото, болест на Грейвс и диабет тип 1).

- оксидативен стрес (натрупване на свободни радикали, увреждащи меланоцитите).

- неврона теория (нервните окончания отделят вещества, токсични за меланоцитите).

- генетична предразположеност.

Сред провокиращите фактори се открояват: физическа травма на кожата (феноменът на Кьобнер — поява на витилиго на мястото на нараняване), силен емоционален стрес, тежки слънчеви изгаряния, хормонални промени и контакт с определени химични вещества.

Описание на кожните проблеми

Характерната кожна проява е добре очертано, млечнобяло или порцелановобяло петно с неравни, но ясни граници. Кожата в засегнатата зона е напълно нормална на вид и на допир — без сърбеж, лющене (десквамация) или удебеляване. Единствената видима промяна е пълната липса на пигмент.

Петната могат да бъдат единични или множествени, с малки размери или обхващащи обширни части от тялото. Краищата им понякога показват лека хиперпигментация, улесняваща клиничното разпознаване. При прегледа с лампа на Ууд петната флуоресцират в ярко синьо-бяло, което е особено полезно при пациенти със светла кожа.

Засегнатите косми в зоните на витилиго (левкотрихия) също губят пигмента си — явление, което е важен прогностичен белег, тъй като меланоцитите на космените фоликули са основен резервоар за репигментация и тяхното засягане затруднява оздравяването.

Клиника и протичане

Клиничното протичане е изключително променливо и индивидуално. При едни пациенти болестта остава стабилна с години, при други прогресира бавно, а при трети петната се разширяват бързо в рамките на месеци.

Несегментно витилиго: Хронична и прогресираща форма, засягаща симетрично разпределени зони — около очите и устата, по гърба на ръцете, китките, лактите, коленете, гениталиите и перианалната зона. Характерно е засягането на костните издатини. Редуват се периоди на прогресия и стабилност; спонтанна пълна репигментация е рядкост.

Сегментно витилиго: Обикновено започва в ранна възраст, развива се бързо в продължение на 1–2 години, след което се стабилизира.

Как се поставя диагнозата?

Диагнозата витилиго се поставя клинично — въз основа на характерния вид на петната, тяхното разпределение и анамнезата. При необходимост се прилага лампа на Ууд, при която петната се визуализират ярко и могат да се разграничат от другите форми на хипопигментация.

При новодиагностицирани пациенти е препоръчително изследване на щитовидната жлеза (TSH, антитела срещу тиреопероксидаза), кръвна захар и пълна кръвна картина с оглед на честата асоциация с автоимунни заболявания. Като лабораторните изследвания се правят при клинични показания.

Диференциалната диагноза включва: питириазис верзиколор (петната имат сквамозно покритие), питириазис алба (бледи петна с неясни граници при деца с атопия), постинфламаторна хипопигментация, химична левкодерма и туберозна склероза при деца.

Лечение

- Локално лечение: Локалните кортикостероиди са сред най-широко прилаганите средства при ограничено витилиго, особено при петна по тялото. Продължителното им приложение изисква мониториране поради риск от атрофия. Калциневринови инхибитори са особено подходящи за чувствителни зони като лице и гениталии — не предизвикват атрофия и са безопасни за продължително приложение.

- Фототерапия: Тясноспектърната UVB терапия (NB-UVB) е стандарт на лечение при по-обширно витилиго. Прилага се 2–3 пъти седмично, като ефектът се наблюдава след минимум 3–6 месеца редовно лечение.

- Системно лечение: При бързо прогресиращо витилиго могат да се приложат кратки курсове с орални кортикостероиди или мини-пулсова терапия с цел стабилизиране на заболяването.

- Хирургично лечение: При стабилно витилиго (без прогресия) може да се приложи присаждане на миниграфтове. Този метод е особено ефективен при сегментно витилиго. Лечението е насочено към спиране на прогресията и стимулиране на репигментацията. Резултатите не са гарантирани и изискват търпение в рамките на месеци.

Прогноза

Прогнозата е променлива и трудно предвидима. Заболяването е хронично и в повечето случаи пожизнено, но не застрашава физическото здраве. При част от пациентите се наблюдава спонтанна частична репигментация, докато при останалите болестта прогресира с различна скорост.

Факторите, свързани с по-добра прогноза, включват: ранно начало на лечение, засягане предимно на лицето и шията, сегментна форма и липса на левкотрихия (побеляване на косата). Петната по ръцете, китките и стъпалата реагират по-трудно на лечение.

Ако забележите характерни обезцветени петна по кожата, не отлагайте консултацията с дерматолог. В клиники Derma-Act в хода на консултацията ще бъде обяснено състоянието, поставена диагноза и назначен план за терапия.